Неизяснен персонаж

Начало книги

Имам Едно, дето все си споделяме; едно такова — умничко! Доскуча ми, казва, нищо не си споделял напоследък. Творческа криза ли или стагнацията там те е пернала?

Има такова нещо, казвам, мотае ми се един Персонаж, по-скоро — Персонажка; не съм решил още в каква сюжетна линия да я забъркам, да е нещо по-днешно… Споделяй, казва, може да бутна и аз едно рамо, нали съм едно такова — умничко…

Персонажката, да речем — Ценка, тоя тип: малко мъжкарана, пък женствена, да речем — секси; бяла, бяла — все по слънцето ходи, по-бяла става; руса, руса — че и още доизрусена, едно такова — риванолено; бузки и прочие; под нослето — лек мъх, примамливо влажен, че и златист. Все с едно Симсонче: пър — насам, пър — натам; сервира и отсервира пълна пазва, че и други едни деликатеси; обществено ангажирана, задачи разни, не знам още точно какви…

Ходят с Нейния, значи си има Нейн — той също със Симсонче, през почивните дни, за риба на Дунава. Тука има нещо недоизяснено: дали от Пролетния карагьоз, дето му викат Дунавска скумрия; дали от марулите, дето един особен дъжд им опърли върхарите; или от един жълтеникав прах, напудрил де що намери… То, че киселееха и нагарчаха… и имаха дъх на маншет от войнишки шинел, киснат в баката… проучвам още въпроса… та, просто за нула време — неизяснено за сега, Ценка се промени. Направо възмъжа. Нослето и стана нос, един такъв, пра-вилен. От мъхчето под него прорастна ръжен клас и хоп — хусарски мустак! Ценка си го хареса, призна го и дори се научи да го засуква коцкарски и с дълго репетиран оперетен жест.

Читать дальше →