Напразни думички

Начало книги

Несполучлив опит за лекция за мерака на Лидка, другарче от ученическите години, на тия години — сега е пенсиониран даскал по западни езици — да си обясни Изкуството; даже си водила записки. Даскалска му методика.

Лидке, … глътнах си едните хапове и чакам да стане 6:40, та за следващите Таман време — да ти споделя няколко напразни думички — да ги наречем правила за консумация на изкуство, но не е точно това. Откъде да те подхвана… Хайде, то като тръгне, ще се понареди от самосебе си…

Подходът ти при разглеждане на картина, а оттам и музикално произведение, литература и прочие умствени човешки вкусотии е меко казано претенциозен. Търсиш под вола теле. Нещата са много по-прости и много по-сложни, не зависят от тебе а от твои подсъзнателни натрупвания през годините. Сигурно си се чудила как книжка четена в юношеството, сега прочетена наново е съвсем друга книжка. Ако я прочетеш след още един интервал от време, ще видиш, че е въобще, ама хептен друга книга. Книгата не се е променила, нито мислите на автора, който в повечето случаи отдавна е на пепел, а се променяш ти, с времето и с натрупаните възприятия през годините. Лидка от абитуриентската си вечер няма нищо общо с днешната; даже и молекулите ти са други, подновявани на всеки четири години… четох го някъде.

Читать дальше →