Мързелан

Начало книги

Точно в девет сутринта малката стая на отдела за планиране се напълни със сътрудници. Железният калъф, свален от машината, изтрака, сложиха го на прозореца, заблъскаха чекмеджетата по бюрата и работният ден започна.

Последен пристигна Яков Иванович Дубинин.

— Привет! — поздрави жизнерадостно той. — Здравейте, Фьодор Николаевич, здравейте, Людмила Филиповна. На останалите — добър ден.

Но като се обърна към писалището си и видя купа бумаги, мигом посърна.

Поседя известно време втренчен тъпо в книжата, после се сепна и отвори „Правда“.

— Охо! — възкликна след десетина минути. — Виж ги ти немците! „Ер нувел“ пише…

Отделът не реагира.

Дубинин, естествено, разбираше, че трябва да се залови с планирането, но някаква непреодолима сила го накара да обърне страницата и да потъне в обширна медицинска статия.

— Другари — обади се пак той, повдигайки вежди, — вижте само какво става! Четохте ли днешната „Правда“?

Читать дальше →