Много смешно!

Начало книги

Шурекът ми Николай: догодина шейсетгодишен; черноок инженер; с лек дезинфекционен дъх на Джони Уокър; без особени белези; пол — мъжки; ръст — среден; тегло — малко над; коса — къдраво прошарена; очила — олекотени; зъби — в процес на основен ремонт; окомплектован с четири куфара, две пътни чанти, плюс майка — Ани, сиреч — тъща ми: през август — юбилейно — осемдесетгодишна; но въобще не и ги давате, а и тя няма да ги вземе; кожа гладка и регулярно смазвана с витаминозни и други такива; ондулация — десен японски трендафил; маникюр — супермоден: през пръст лила, през два розе, през три… и прочие; леко закръглена, тук-таме в повече; също без особени белези — времето е минало покрай нея на пръсти… ох, дали от дългото изречение или от обрисовката на тъща ми — Ани, останах без дъх…

Та, гореспоменатите кацнали на Летище София, посредством редовен полет на Бритишеърлайнс, през Лондон — завръщане след шестмесечно гостуване при дъщеря, съответно — внучка, още по съответно — племенницата ми, живееща, работеща и просперираща в онази задокеанска мечта. Ани — щастлива, че им се е разминал някой ответен удар откъм западна съседка, буквално повлякла шурека към паспортната проверка, че ги чакали две коли посрещачи, дълъг път до Русе и още по-нетърпеливи — за подаръци. Минала безпроблемно през Цербера, намалила ход, изчаквайки шурека…

Читать дальше →