Мъгляви дебати

Начало книги

Някой беше хвърлил мъгла в каньона и не бързаше да си я раздига. Тук-там се провиждаха природни дадености. Нейде слънцето набираше рейтинг и бродираше озонови дупки в мъглявината отсам Андромеда. Ухаеше на „Медалион с гъби“, но без чер пипер, жалко! Близките избори също намирисваха.

Интонационната им среда пращеше по шевовете и сочеше все по-светли хоризонти. Мегафонът на Прекупвача на овчи кожи се обаждаше на най-подходящите места като черна станция.

Някъде към осем — мъглата започна да се утаява и в горния и пласт се избистриха най-високите постижения на строителния гений в микрорайона: кубето на църквата и коминът на дяд’Дорчовата къща. В случая — позлатени контражурно и блестящи.

Дяд’Дорчовата къща беше расла само на комин. И в ясно време да я гледаш, откъм нас, откъм вас, както и откъм ония — там, само един комин у нея. Друг е въпросът, че към комина има лепнато нещо като къща, за каквато се води в градостроителния регистър. За посветените случая е ясен, независимо от мъглата около нея — просто всичкия материал гласен за къщата, влязъл в комина. И не само камък, тухли и отлежал варов разтвор — в градежа на комина имаше не малък брой въжделения, естетски каприз, както и дузина керемиди, двойно препечени.

Читать дальше →