Между тук и… там

Начало книги

— Имаше един стар виц, дето…

Момент, да обясня!

Хващам се, че в разговор или друго някакво общуване, при всяка тема или ситуация, дори и рехаво далечна, изпълзява на върха на езика ми подходящ, като за илюстрация — виц. Не се стърпявам, засърбява ме същият този език — и го казвам.

Може да е от възрастта, склероза и други такива… ами — и на младини си бях такъв.

От друга страна — не мога да търпя разни цитатчици, дето повтарят като папагали прочетени оттук-оттам готови чужди мисли.

Още повече не мога да търпя, когато някои си са останали с впечатление, че уж могат да разказват вицове. Горкият виц — когато започнат да го лигавят, дъвчат, разпердушинват, мандахерцат, изпускат главното, наблягат на излишното; и в края на краищата от хубавият виц не остава нищо — да се чудиш това пък какво е; изпортена работа. В такива случай имам чувството, че съм на ко̀ла на мъченията и едва изтрайвам до края на вица, а разказвачът се залива от смях — ах колко било смешно, моля Ви се!

Читать дальше →