Кучевлачита

Начало книги

Магарето на Долна Куна досега не беше правило чак такава магария — взе, че умря! По никое време, скоропостижно и окончателно. Не, че не е пра'ило и друг път разни магарии, няма такова нещо, но чак пък толкова… Да капризничи, да своеволничи — да! Да обърне от два до пет пъти на сезон стопанката си, ведно с каквото там… и то на неподходящо в някои отношения място, пак да!

Да си определя само скоростните отсечки с непредвидими финиширания — също да! То си му влизаше в техническата характеристика и обратното би било необяснимо… Но да вземе, че да умре във възраст, на която се възлагат зрели надежди и висок коефициент на полезно действие… хайде, да не си отваряме устата…

Погледнато отстрани, безпристрастно и с известна — макар и минимална дистанция от време — определена вина има и самата Долна Куна.

Ако е въпросът — Куна беше Долна само като географско понятие, с регионално значение, да не си помислите нещо друго — знаем се… Фактически Горна Куна се спомина преди години и би трябвало сега Долна Куна да се преквалифицира в Черна Куна, баба Куна или по градски — Кунето, но такива са нашите хора — инертни.

Читать дальше →