Куче от сой

Начало книги

Баща ми, като пазаруваше, окото му — все в едрото. Ще купи най-големите патладжани — като авиационни бомби, ако и да са семчести (патладжаните!); бамята — като патрони за противосамолетна картечница, по сто броя в камарка (бамии!); картофите — като противотанкови гранати, дебелокожести (не гранатите!); лещата — като отсколочни сачми, неувираща (не сачмите!); шараните — като десантните катери, форсирали Дунава току под нас.

Примерите са на майка ми и са с военна тематика, давани по време на и след войната, разговорната терминология си беше такава. Неизменно добавяше, че е трябвало да се ожени (баща ми!), за Дъртата пастърма Куна Льохманката, щото кюлотите й, на въжето с прането, били като щабна палатка с два сектора, а пазвата й — като барутните погреби на Пети Дунавски пехотен полк, на Левент табия; да не говорим за къчовете и холката (най-високата част от гърба на коня, качествен белег за расовите му достойнства!)…Това, последното, беше абсолютно точно попадение — баща ми в цивилния живот си беше банков чиновник, но при военна мобилизация — Конски фелдшер, кандидат подофицер от кавалерията. Падал си по най-едрите коне, с големи задници, вчесани на квадратчета.

Читать дальше →