Кръщелно със шушони

Начало книги

Време е да престанат слуховете около рождената ми дата; подклаждани от все още палавия ми нрав и още по-палавия ми поглед, проникващ и през най-засуканите модни тенденции на дамската текстилна тъкан; слухове — раздухвани от среди, близки до тези на конкуренцията и пожелали анонимност.

Имам безспорно доказателство, че вече съм възмъжал, би трябвало — и поумнял!

Безспорното доказателство открих при последните разкопки в семейния ни тенекиен сейф — Кръщелното ми свидетелство! Попаднах на него случайно, както става при Великите открития, при безплодните предпенсионни издирвания на някакъв регистриран трудов стаж, от художник на свободна практика и още по-свободно препитание.

На лицевата страна, под стандартната църковна гравюра, се съобщава на интересуващите се, че на петия ден от месец априлий… тридесет и девето лето Господне, се е пръкнало отроче от мъжки пол — сиреч Аз! Возприет съм бил от Светия купел, от православната Марийка Топалова (братовчедка ми, вече мома за женене), и ми било дадено името… еди кой си. Там е написано с тиренца между буквите, които сега не ползвам в ежедневието, за икономия на място. Споменава се за поп Никола (помня го — благ старец), като режисьор на кръщението; както и, че това е станало в Русе, Доростоло — Червенска епархия. Има си и печат, номер, подписи — редовна работа; копче не можеш да кажеш!

Читать дальше →