Котката

Начало книги

Довоенните касапи и рибари продаваха за символични суми карантия и изрезки за котешка храна. Котката ни го посрещаше през три улици с вирната опашка. Съседските котки завистливо спазваха дистанция, чакаха техните си стопани. Ескортът тържествено и с достойнство се прибираше в къщи. Достойнството още беше на мода…

Имахме всякаква котка: малки, пухкави кълбенца, дърти котки с бурно минало и сложен характер, елегантни маци и мацки тинейджъри. Както и бойни махленски котараци със съдрани уши и нахапани опашки. Но — винаги, по правило, интелигентни, просветени в санитарно-хигиенно отношение и обезателно-предани…

Поглеждам назад — във времето. Много котка, много нещо:

Въздушна тревога! Вълна след вълна, американските „летящи крепости“ бомбардираха рафинериите в Плоещ, Румъния. Пускаха и за нас по нещо. Окопите бяха на около двеста метра. Всеки грабваше първата си необходимост, аз — моята: фамилната котка Жулиета. Ромео трепереше в съседчето. Страхът властваше…

Читать дальше →