Кметски терзания

Начало книги

Кметът Летков не спа добре тази нощ. Имаше труден ден. Заседава три казана джибри време с Експертния съвет и си претовари кондицията. Аеробният му показател скачаше като курса на долара спрямо йената по време на цунами. Сънят му се мяташе от проблем на проблем, а и възглавницата в Дежурната се държеше недружелюбно.

Така и не разбра сънува ли и кой си беше направил тази лоша шега, да размени входните табели — при влизане в селото и от двете посоки, да са зачеркнатите имена. Ще рече — селото свършваше още преди да е започнало. Това вълнува хората чак докато бригадата цигани, отговарящи за региона по краденето на пътните знаци и табели, не успокои духовете.

Появи се друг проблем: при липсата на входните табели, макар и обратни, вече не се знаеше кое е селото и изобщо дали има такова…

Пусна се слух, засега още непроверен, че нямало вече човек, знаещ кое е селото. Наистина, споменаваше се за едно дядо, което уж на млади години поназнайвало нещо, но не беше много сигурно. Общината също беше в пълно неведение. Първо — по навик, второ — по време на изгарянето на архиви по случай земеразделянето, някой се беше поувлякъл. Обещаха от центъра да изпратят група специалисти и следователи-археолози да ръководят разкопки, дано да открият някакви данни около името на селото, но никой не дойде. Центърът упорито твърдеше, че групата е тръгнала своевременно, като си е взела командировъчни, суха храна за три дни, плюс три колежки-стажантки. Навярно поради липса на пътни знаци се е заблудила. В криминалната хроника, споменаха за подобна група, появила се по южното ни Черноморие, да прави разкопки по плажната ивица, засега безрезултатно…

Читать дальше →