Интензивно отделение

Начало книги

— Съседе, както го пише по книгите — не мръдвам и чакам Бърза помощ — издрънка Всезнайкото в мене. Милена изчислила тракването на врата от първия етаж — младият доктор се прибирал от нощно дежурство и го мобилизирала по спешност.

— Ще Ви закарам с моята кола, щото не се знае коя ще дойде по-първа — Бърза помощ или Оная -кокалестата, с косата — солидализира се с ПеКо съседът, тътрузейки ме като чувал с ланшни картофи от четвъртия етаж надолу по стълбището.

Не, че нямаме асансьор като по-модерните жилищни сгради; можем при добро желание да ползваме този — на Интерхотел Рига — отстои само на някакви си двеста метра от нас, през две улици, но сега бързаме.

След минути ме стовари, вече в почти насипно състояние и предаде като вторична суровина в приемателен пункт, на санитар-рикша. След ралѝ по трети коридори, финиширахме в Интензивното.

Нетърпеливи женски ръце ме съблякоха и вече само по датчици, включен на системи, родната болнична бюрокрация ме заръфа стръвно:

Читать дальше →