Хрисима оскъдица

Начало книги

— Небето се стиснало, едно такози, само една оскъдица у него! — подхвана разговор Нашу Цецу, в първо лице единствено число, докато се изхлузваше от фургона.

— Нито светлик, нито ръмтоли като хората, нито нищо!

— И нищото му едно такози, само една оскъдица у него…

— Нищо, нищо, ама бая нещо отмъкнаха… от нищото…

— И още мъкнат!

— К’во мъкнат? То няма к’во…

— Няма, няма, ама на. Ако няма друго, бройката ще отмъкнат.

— Ще видя тогази един нощен пазач…

— Че и дневен!

— Денонощен… и снощи цяла вечер.

— Мераклии мно-о-го!

Нашу Цецу и кьорцавата ограда взаимно се подпряха в не много стабилно отношение, досами пътя.

— То и стабилността е в оскъдица.

— Добре, че я подпирам тази стабилност.

— Затова плащат, я.

— Подпират финансово.

— А̀ не съм подпрял, а̀ не са подпряли!

— Бау! — каза Цецув Мечу, нещатната бройка помощник-пазач на Обекта, като обърна внимание към особата си.

— Бау, я! — съгласи се Нашу Цецу и нежно отвинти един кърлеж от бузата му. — Когато ти… вадят кърлеж от едната буза, подложи си и другата, ясно ли е Цецув? — посвети го във вероучението той.

Читать дальше →