Гравитационни мъки

Начало книги

Ходя, къде ходя, все с късмета си ходя. В най-голямата криза за вестници, хората дето съвсем не могат без вестник, дето какво ли не дават за кьорав вестник, а няма и няма, открих един, почти цял. Сравнително пресен, никакъв лош дъх, никакъв мухъл или нещо от тоя род, къде ти, таванът ми е проветрив.

Трендафорите, увити в него, съвсем на скоро бяха излезли от мода. Не помня точно, дъщеря ми беше ли се родила или тя беше родила вече… Вестникът беше само от външната страна на трендафорите, нещо като опаковка. Вътре, да не се свиват, бяха натъпкани, за съжаление с тоалетна хартия първа употреба.

Вестникът, както споменах, не беше цял — липсваха шапката, уводната статия и резюмето, което беше лошо вече само по себе си. Не можеш бързо да влезеш в епохата и оперативните и характеристики.

Това, разбира се, се отнася за повърхностния читател, свикнал всичко да му се поднася сдъвкано, със съответните коментари и изводи. Ние, слава Богу, спадаме към поколението връщано от много панаири, не му е тука мястото и прочее, та това поколение можем да четем не само между редовете, но и под тях, както и встрани… и всякак. Най-малките подробности ги виждаме под зашифрования им ъгъл и си теглим заключението. В случая подробността не беше никак малка и обхващаше не едно междуредие, а тъкмо четири. Опаковчикът, може и аз да съм бил, не споря, тъй като трендафорите ми бяха до болка познати, след несръчното завиване, като капак беше засукал вестникът като бонбон. При този груб акт, токъти по-точно налчето му беше пробило вестника на два от пластовете му, на четири реда, на една колонка. Тази именно информация, за посветения, отправяше точно към адреса!

Читать дальше →