Двоен гьовеч

Начало книги

Трагедия! Фамилният гювеч се пукна! Дълбок и кръгъл — като Римски шадраван. Засищаше глутница юнаци. На дръжката с бакърена тел — белег за леля Тифка и бай Борис от махленската фурна, да си знаят чий е и как го предпочитаме: хем препеченко — хем да топнеш дробенчето. Тежеше, а на връщане — пареше! На удобни спирки почиваш и обираш прегорелите хрупкави бамийки, картофки и късенца.

Сутрин — докато бай Борис разпалва фурната, занасяш гювеча с мръвките и лука, да се запържат; по-късно — чанака със зарзавата; към обяд — яйцата с магданоза и копъра за заливката и — да се донесе.

Другите манджи си имат нарочни тави, тепсии, тенджери и гърне за замазване с тесто.

Имали сме разни гювечи; пазиш го — не пазиш, идва момент — намираш го пукнат; разбира се, след дълго служене на каузата.

Леля Вичи Дашкова научила за сполетялата ни беда, изпревари мъчителното обикаляне по битовите пазари и ни дари с нейния си, фамилен и стародавен, двоен гювеч. Сама жена съм, вика, не ми се и готви за много хора цял, че и двоен гювеч; по-сте ящни, с апетит да го ползвате! И да ме споменавате!

Читать дальше →