До Несебър и назад

Начало книги

С Неделчо П. от Разград си разменяме по интернета разни преживелици. Водим се за братовчеди, но фактически майка му ми е братовчедка — поела ме е от купела за Свето кръщение — ще рече, че ми е кръстница. Абе — близки хора.

Та, Неделчо П. е прекалено пресен пенсионер; толкова пресен, че пенсионерството му стои като чужда, не по мярка дрешка на високата му, стегната осанка, окомплектована с меланж грива-брада и пъргави мисъл и тяло. Благоверната му планово заминала на поредния съмнителен, двуседмичен здравословен туризъм и го оставила под строгия надзор на семейната реликва — раирания в модно жълто котарак Мачо, с конкретен списък за домошарски изяви, търпящи отлагане нейде във времето. Зейнали непривични пролуки от свободно време.

Неделчо П. се е обзавел със завидна интернетна мрежа от новинари, деца, внуци и приятели пръснати по света и у нас и рядко отварял хваналата паяжини пощенска кутия във входа на блока; що ли — взел, че я отворил и открил рекламка обещаваща:

Читать дальше →