Дистанционно управление

Начало книги

Не, че посещавам толкова често тъщата, опазил ме Бог, само в крайни случаи — от дъжд на вятър. Тъкмо беше ветровито, а трябваше и да премеря пуловера, който ми плетеше. Носех и за стимулиране няколко бутилки старо вино, да ги дегустира по време на плетенето. Много му разбираше, беше от винарски сой.

Все на мене ще се случи — и двата асансьора стачкуваха. Десетият етаж надничаше ехидно от облаците.

Някъде към петия настигнах бащата на Хектопаскал, бай Паскал, бивш учител по физика, понастоящем — „Дърта пенция“, както се самоиронизираше, с мрежичка мушмули и две черни репи.

— Стоп, цялата колона! — спря ме той — Това е базовия лагер. Трябва да отдъхнем, съберем сили, адаптираме и чак тогава ще атакуваме върха! — приседна захриптял на чебъра с проскубания лимон. — Охо, носиш бутилки с кислород, подават им се гушките, добре си екипиран. Трябва да се ползват физическите закони за мирни цели! В случая — глътка кислород лекува височинната болест. Няма ли да отпуснеш…

Читать дальше →