Човекът с гъската

Начало книги

Един гражданин реши да си купи електрическа крушка. В магазина имаше крушки, но не и от тези, които търсеше — имаше от петдесет, двайсет и пет и дори от петнайсет вата. А гражданинът държеше на всяка цена да е от сто. Такава капризна и изтънчена натура беше.

На пръв поглед това е съвсем незначителна случка. Но било писано опечаленият гражданин да се сблъска на улицата с един стар приятел.

Приятелят беше рижав, весел, като изваден от кутийка и държеше под мишница голяма заклана гъска.

(Ще пропуснем описанието на твърде продължителните поздрави и прегръдки, по време на които гъската няколко пъти падаше на тротоара, а рижавият тутакси я вдигаше за лилавеещото замръзнало краче.)

— Абе, Миша! — възкликна по едно време гражданинът. — Къде мога да намеря крушка от сто вата?

— Никъде, естествено — отвърна загадъчно рижавият.

— И какво да правя?

— Много просто. Ще се снабдиш по втория начин.

Разочарованият купувач не разбра думите на веселия си приятел. За пръв път чуваше този странен израз. Замислено го повтори на глас и навярно още дълго би пристъпвал от крак на крак по тротоара и би се пречкал на пешеходците, ако рижавият не бе минал в атака, като размахваше гъската:

Читать дальше →