Бенедектинска история

Начало книги

На Илия Върбенов само тази история му липсваше, да го изкара извън релсите, щото си беше много у̀реден, а и доста зает. То и зимата беше супер, според внучка му Елия; както и това — с д-р Киров…

Не е тайна, че Илия Върбенов през свободното си от домашни задължения време, се занимава с рисование — според кака Нина.

Рисувание — добре! Само, че то те заплесва и… белята готова!

Нея година Илия Върбенов, напук на косовете, си обрал лозето, смлял гроздето, турил му според рецептурника толкова и толкова метабисулфит, докарал го до двайсет и три захарни градуса, минала бурната ферментация, отделил джибрите и дори ги харизал на един Мързел, дето не му се копае, а му се пие — да си прави питиот — второ, редкоч вино.

Видял се малко свободен артист, Илия Върбенов взел да се занимава с рисувание — според кака Нина. То — рисуванието е трудоемка работа и изисква да те погълне изцяло. Докато го поглъщало изцяло, се сменили годишните времена и през прозореца Илия Върбенов видял накамарчен сняг. Не можело да се мърда наникъде, нямало и нужда, но на пръв поглед. На втория поглед се видяло, че никой не контролирал тихата ферментация, а тя вървяла накриво. На полупрофесионален език — виното било тръгнало! Не, че оцетът не върши работа и, че не е ценна подправка, но виното си е друго нещо.

Читать дальше →