Асоциативен ариергард

Начало книги

Асоциативното мислене е досадно занимание. Все ти се пречка, отпраща те в погрешни коловози, не можеш да следиш нишката на… на кое… ето — изплъзна се. Имахме намерение, най-доброто желание, да напишем само умни и мъдри слова, толкова умни и мъдри, че да настръхнем от вътрешно удовлетворение. И точно тогава ще се намери някоя дума да влети неканена и да ти прави пируети и въртели. Ще започне да ти се повтаря до обезсмисляне, да ти доказва, че няма никакъв пълнеж, да се чудиш кой ли я е измислил или внедрил. Ще включи на избирателна вълна, ще издири куп производни, от що годе логични до абсурдни. И тъкмо се разсърдиш и заканиш да не я ползваш дълго време, ще се ухили ехидно и ще ти подхвърли съседката си.

На Наполеон му е било лесно. Обожатели и зложелатели се кълнат, че е можел да върши едновременно по няколко дейности, без едната да си пречи с другите. Седял си, например, по наполеонки и с едната ръка редял наполеонов пасианс. С другата ръка пишел на английски, докато диктувал на маршал Ней държавни документи на френски. С третата ръка, пардон, тя — както е видно от портретите е била втъкната в копчалъка на мундира. На друг маршал разпореждал текущи дела, ако ли нямал под ръка маршал, се задоволявал с генерал.

Читать дальше →