Бракониери

Начало книги

Полковникът кацна с хеликоптера в двора на Тома. Веднага приятелите се събраха и започнаха разговорите за утрешния лов.

— Колкото магаре — рече другоселецът, далечен роднина на домакините.

— Какво като магаре?

— За глиган говори — ядосваше се кръстникът.

— Виждал съм, защо? — подкрепи Тома другоселеца и присви око с петно на роговицата колкото просено зърно. — В петдесет и осма с татко, бог да го прости, ударихме такъв глиган.

— Не вярват — рече другоселецът.

Наоколо се надпреварваха да го уличат в лъжа. Човекът се бранеше — дигаше от стола слабото си тяло, задъхваше се от беззлобно слово.

— Утре да тръгнем — ще ви го покажа.

— Стига бе.

— Бас.

Кукурякът беше нацъфтял, спуснаха се луди потоци от високото — време само за лов. Всеки искаше да излезе в гората, но нали бяха ударили бройките си по плана на дружинката? Пазеха се от бракониерство, пазеха и другите от законите.

— Бас ловиш ли? — хвана се за кръстника човекът.

Читать дальше →