Истинската история за носа на Пинокио

Начало книги

Беше понеделник, 3 юни, но макар да беше понеделник и да се бе събудил посред нощ, комисар Еверт Бекстрьом щеше да си го спомня като най-хубавия ден в живота си.

Служебният му мобилен телефон започна да звъни точно в пет часа сутринта и понеже този, който звънеше, очевидно не желаеше да се откаже, изборът не беше особено голям.

— Дааа — отговори Бекстрьом.

— Имам убийство за теб, Бекстрьом — каза дежурният от полицейския участък в Сулна.

— По това време! — учуди се Бекстрьом. — Трябва да е кралят или министър-председателят?

— Още по-хубаво е. — Колегата му с мъка сдържаше радостта си.

— Целият съм в слух.

— Тумас Ериксон — съобщи дежурният.

— Адвокатът — отвърна Бекстрьом, като не успя да скрие изненадата си. „Не може да бъде — помисли си той. — Прекадено хубаво е, за да е истина.“

— Напълно съм съгласен. Предвид всичко, което стана между вас, исках първи да ти съобщя добрата новина. Ниеми, от техническия, ми се обади и заръча да те събудя. Така че сърдечни поздравления, Бекстрьом. Поздравления от всички нас в участъка. В края на краищата голямата печалба отива при теб.

Читать дальше →