Останалите

Начало книги

Лори Гарви не беше възпитана да вярва в каквото и да било, освен че е глупаво да се вярва.

„Ние сме агностици — обясняваше тя на децата си, когато бяха малки и я питаха по какво се различават от техните приятелчета католици, евреи и унитарианци. — Не знаем дали има Бог, а и никой друг не знае. Може да твърдят, че знаят, но всъщност не знаят.“

За пръв път чу за Възнесението през първата си година в колежа, в курса по въведение в световните религии. Феноменът, който професорът описваше, ѝ заприлича на шега — орди християни, които излитат от дрехите си и се въздигат през покривите на къщите си и от колите си, за да се срещнат с Исус в небето, а останалите гледат с увиснали ченета и се чудят къде са се дянали всички добри хора. Теологията остана неясна за нея дори след като прочете в учебника откъс от „Предхилиастично вероизповедание“, с всичките му брътвежи за Армагедон и Антихриста и за Четиримата конници на Апокалипсиса. Приличаше на религиозен кич, безвкусен като рисунка върху черно кадифе; беше видът фантазия, привличаща хората, които ядат твърде много пържено, пердашат децата си и нямат проблем с теорията, че любящият им Бог е изобретил СПИН, за да накаже гейовете. От време на време през следващите години тя забелязваше някой да чете книгите на „Изоставени“ по летищата или във влака и усещаше пристъп на жалост и дори малко топлота към горките смотаняци, които нямаха нищо по-хубаво за четене и нищо друго за правене, освен да мечтаят за края на света.

Читать дальше →