Срив

Начало книги

Гръмотевиците затътнаха още докато се сбогувахме на раздяла за предстоящата лятна ваканция. Мощен трясък отекна наблизо и накара Кони да подскочи. Джон се засмя, а горещият въздух наоколо сякаш се сгъсти.

— Трябва да побързаш! — викна той.

Махнах набързо и затичах към колата си. В мига, в който я приближих, телефонът ми звънна, приглушено, защото беше в чантата. По мелодията познах, че е Матю.

— Тръгвам — казах му, докато опипвах в мрака за дръжката на вратата. — Тъкмо се качвам в колата.

— Вече се прибираш? — долетя удивеният му глас. — Мислех, че ще отидеш при Кони.

— Така смятах, но мисълта как ме чакаш е твърде изкусителна — шеговито подхвърлих. После долових сухотата в тона му. — Наред ли е всичко? — попитах.

— Да, само дето имам ужасна мигрена. Започна преди около час и става все по-зле. Затова се обаждам. Имаш ли нещо против да си легна?

Усетих как въздухът направо лепне по кожата ми и се сетих за приближаващата буря. Още не прикапваше, ала инстинктът ми подсказваше, че скоро ще завали.

Читать дальше →