Севилското причастие

Начало книги

Свещеници, банкери, хакери, херцогини и мошеници — всички образи в този роман са измислени. Всяка прилика с действителни лица е плод на случайност. Истинска е само сцената. Никой не би могъл да измисли град като Севиля.

Хакерът проникна в централната система на Ватикана единадесет минути преди полунощ. Тридесет и пет секунди по-късно един от компютрите вдигна тревога. Бързите промени върху екрана проследяваха напредването на автоматичните процедури по сигурността. В един ъгъл се появиха буквите ХК и дежурният служител, йезуит, който вкарваше в компютъра данните от последното преброяване на населението в папската държава, телефонира на своя началник.

— В системата има хакер — каза той.

Отец Игнасио Ареги, също йезуит, излезе в коридора, като закопчаваше расото си и бързо измина петдесетте метра до компютърната зала. Беше слаб и костелив. Обувките му скърцаха, докато вървеше покрай фреските в мрачния коридор. Загледа се през прозореца към пустата Виа делла Типография и тъмната фасада на двореца Белведере, като си мърмореше. Събуждането по никое време за него беше по-голям проблем, отколкото хакерите в системата. Те влизаха в нея достатъчно често, но набезите им обикновено бяха безвредни. Обикновено не се опитваха да проникнат в секретните файлове и оставяха само бегли следи от присъствието си — съобщение или някой дребен вирус. Хакерите обичаха да привличат вниманието. Повечето от тях бяха момчета — тийнейджъри, които сърфираха из мрежата, търсейки някоя добре защитена система, която да пробият. Пристрастени към микрочипа компютърни наркомани, които се дрогираха, като се опитваха да проникнат в банка „Чейз Манхатън“ , Пентагона или Ватикана.

Читать дальше →