Кралицата на Юга

Начало книги

Телефонът звънна и тя разбра, че ще я убият. Знаеше го с такава сигурност, че застина неподвижна, с коса, залепнала по лицето сред парата от топлата вода, капеща по плочките. Зъррр. Не помръдваше, затаила дъх, сякаш неподвижността и тишината можеха да променят това, което вече се бе случило. Зъррр. Беше във ваната, в сапун до кръста, плъзгаше самобръсначката по десния си крак. Голата й кожа настръхна, сякаш току-що бе избликнал кранът на студената вода. Зъррр. От стереоуредбата в спалнята „Лос Тигрес дел Норте“ пееха за Камелия от Тексас. Предателството и контрабандата, пееха те, са несъвместими неща. Винаги се беше страхувала, че подобни песни са лоши предзнаменования, а сега те внезапно се бяха превърнали в тъмна и заплашителна реалност. Гуеро се подиграваше с това, но телефонният звън доказваше, че тя е била права, а той не. Доказваше и още нещо. Зъррр. Остави самобръсначката, излезе бавно от ваната и отиде до спалнята, като оставяше мокри следи. Телефонът беше върху леглото, малък, черен и зловещ. Погледна го, без да го докосва. Зъррр. Беше ужасена. Зъррр. Звукът му се смесваше с думите на песента, сякаш бе част от нея. Защото контрабандистите нищо не прощават, пееха „Лос Тигрес“. Гуеро си беше послужил със същите думи, смеейки се както обикновено, докато я галеше по тила и прокарваше телефона върху полата й. Ако някой път звънне, значи съм мъртъв. Тогава бягай. Колкото можеш, мое мургаво момиче. Бягай и не спирай, защото няма да ме има, за да ти помогна. И ако стигнеш на сигурно място, изпий една текила в моя памет. За добрите мигове, хубавице моя. За добрите мигове. Такъв си беше Гуеро Давила — безотговорен и смелчага. Виртуозният пилот на „Чесна“-та. Приятелите и дон Епифанио Варгас го наричаха Краля на късата писта.

Читать дальше →