Съседът

Начало книги

Слави облечен с бял костюм, светлосиня риза и вротовръзка излезе от къщи.

Оледа се наоколо, поглади с ръка темето, почеса се по врата, а на лицето му цъфна приятна усмивка. Беше около 40-годишен с кестенява коса, късо подстригана, гълъбови очи и леко удължено мургаво лице. Стройното атлетическо тяло му придаваше величствена осанка.

От двете страни входната врата имаше вградени тонколони, от които се чуваше приятна италианска песен. Козирката на приземния етаж бе доста голяма, подпряна с четири красиво изработени пилона, между които имаше малки лехи с цветя.

От входа на къщата до портата бе направена доста широка пътека от мраморни плочи. Дворът бе доста голям. В дъното на единия край имаше сграда, определена за производство.

Слави въздъхна, присви замислените си очи, и на челото се появиха две тънки бръчки. Имаше навик да преценява нещата не само за настоящия момент, но и за близкото бъдеще.

Читать дальше →