Случка в кръчмата

Начало книги

Сапунджиев, или както му казваха — Сапуна, седеше в кварталното кръчме и пиеше кафе. Посещаваше кръчмата в края на деня. През леко заскрежения прозорец наблюдаваше с мрачен поглед квартала, в който живееше от двадесет години. Печката бумтеше и излъчваше приятна топлина. Само при отваряне на вратата от всеки посетител, топлината се завихряше, обръщаше гръб на седящите и бързо се изнизваше навън. Януарският студ, не обещаваше нищо хубаво, освен на децата — тяхната дърена ваканция.

— А-а-ама, че студ, кога ще свърши тая зима? Мамка му!

— Пешо-о-о, Пешо, ще има да мръзнем още дълго време! — възкликна Сашо, почесвайки се по тила.

— Ще мръзнем, няма как, дървата и въглищата свършват, а и пари няма!

— Мамка му стара! — отбеляза неспокойно Пешо, засуквайки рошавия си мустак.

— Що не си подстрижеш мустака, още малко ще влезе в устата ти! — подразни го Сашо.

— Ами ти бе, с тая гола кратуна, ще ти замръзне мозъка, кьосе такова! — отговори другия.

Читать дальше →