Истина

Начало книги

Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята, и се чудеше как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат наследник растеше с всеки изминат ден. Тя му предложи да си осиновят дете. Толкова хора го правеха. Трябваше да проучат възможността за това.

Той седна, облегна се на фотьойла, и се замисли.

Не искаше осиновено дете от дом. Имаше син от жена, която обичаше преди. Искаше него. Беше говорил не веднъж с Елена, майката на сина му, по този въпрос. Тя беше съгласна, и без това мъжът й не го искаше. Имаха друго тяхно дете, и цялото им внимание бе насочено към прероденото.

В стаята влезе жената на Теодор.

— Какво си се умислил? — обърна се тя към него — Тео, чуваш ли ме?

Камелия винаги го наричаше Тео. Харесваше това умалително име. Пък и на самия него допадаше. Безпокойството растеше в него, и не му даваше мира. Струваше му се невъзможно, да каже за сега истината на Камелия. Все някой ден рябваше да го направи. Самообвиняваше се за дългото мълчание, и за липсата на смелост. В това бе неговата трагедия. Той сви вежди, и направи тъжна гримагримаса. Като че вътрие в него, изгаряше бавно невидим огън.

Читать дальше →