Едноръкият

Начало книги

Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов.

По едно време някой изтегли притворения плъзгащ портал и извика. Излязох. Пред мене стоеше около четиридесет годишен еднорък мъж, леко брадясал, с кестенява къдрава коса и мургаво лице.

Сериозните му тъмни очи излъчваха смесено чувство. Със здравата си мускулеста ръка буташе колело, към което бе прихванато леко триколесно ремарке. Дрехите му бяха доста износени, а обувките стари.

„Боже! — казах си аз — Докъде докара тази демокрация хората…?“

— Кого търсите? Днес никой не работи!

— Имам уговорена среща със Стефан Гюров.

— Съжялявам, не е сигурно дали ще дойде! Вие кой сте?

— Ангел се казвам. Уговорката беше, че ще дойде днес. — каза той, като ме погледна виновно.

— Аз съм Петър — усмихнах се и запалих цигара.

— Извинявам се, може ли да седна на пейката? Уморих се!

Читать дальше →