Една човешка съдба

Начало книги

Тази година се случи горещо лято. Пожари унищожиха горите и реколтата. За капак на всичко управниците ни изгориха душата на почти всички сънародници.

Бяхме изпратени в най-глухия и забутан коловоз на живота.

Такива мисли сноваха в главата ми — мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който бе част от голямото семейство на този обрулен и осакатен народ. Той бе основния механизъм, способен да трансформира действителността около себе си. Практически не беше така поради ред причини…

За съжаление действителността бе жестока, болезнена, потиснала с ярема си гръбнака на отрудения народ. А той дори и глава не вдига, камо ли да стори нещо друго.

Спи народа, от време на време някои мърморят, или бистрят политиката на чашка; а онези горе — оядени, с каменни сърца, самодоволно множат парите си…

Случваше ми се да се надсмея над собствените си размишления… Едва ли можеха нещо да ми помогнат? Така де!

Читать дальше →