Убийството на художника

Начало книги

Посвещавам тази книга на съпруга ми Майкъл, който ме дарява с цялата си любов и нежност. Благодарение на него имах възможност да прекъсна работа и да започна да пиша първия си роман. През цялото време той ме окуражаваше и насърчаваше - дори когато не спирах да хленча. Проумях, че всеки може да критикува, но само изключителните хора могат да те насърчат с похвала. Майкъл е точно такъв човек. Също като Лиз Дейвидсън, която е чудесна приятелка и мое вдъхновение. Тя ми разреши да крада от живота й, от времето й, от поезията й и от брилянтното й изкуство. А в замяна аз й споделях и най-недодяланите пасажи от моето едва прохождащо тогава творение. Имах изключителен късмет. Благодарна съм и на съпруга й Джон Балантайн, който също ми позволи да се възползвам от биографията му. Както и на Маргарет Балантайн-Пауър - повече сестра, отколкото приятелка - за куража, който ми вдъхваше през всичките тези години; а също и на Шарън и Джим, които никога не ме изоставиха. Отправям благодарност и към жизнерадостните членове на Les Girls - Лиз, Франс, Мишел, Джоана, Кристина, Дафне, Бриджит - които често прекаляват с кофеина. Специални благодарности на Шерил за нейната любов към „Убийството на художника“ и препоръките й. Благодарна съм и на читателския клуб „Без правила“, на Кристина Дейвидсън Ричардс, Кърк Лоранс, Шийла Фишман, Нийл Маккенти, Котън Еймърс и Сю и Майк Ридъл. Благодаря и на Крис Рой, който ме научи да стрелям с лък, без да ми се присмива... много.

Читать дальше →