Великото изкупление

Начало книги

Когато за пръв път научих, че старецът умира, краката ми се подкосиха, а светът наоколо ми загуби реалните си очертания. Гласът от другата страна на телефона, трябваше да ме вика по име поне десетина пъти преди да получи какъвто и да било отговор.

— Боже Господи, нима наистина умира? — попитах все така невярващ.

— До утре ще е пръст — промърмори човекът — Ела веднага, налага се да изпълним церемонията!

Стоях неподвижно дълго след като бях поставил телефонната слушалка обратно. Ушите ми бучаха. Ужасявах се. Господи, нима беше възможно? Нима старецът наистина умираше?

Влязох през тясната врата, а в коридора ме лъхна неприятна, задушлива миризма. Дебел ленив полумрак, набързо се присламчи към мен и започна да увива тялото ми. Побиваха ме тръпки, но продължих напред към дъното, където мъждукаща светлинка разтваряше в тежкия въздух неясни сенки, трептящи по стените като крилата на давеща се пеперуда. Той се бе облегнал на вратата и когато ме съзря мигновено прекъсна разговора, който водеше.

Читать дальше →