Съвършеният андроид

Начало книги

Мартин беше свикнал с всичко. Беше приел сутрешното почистване, преминаването по конвейера, анализа на системата и ремонта на износените части. Беше привикнал и към задължителните рестарти, към допълнителното захранване и към вечерното изключване, когато над механичното му тяло се спускаше мрак и друга, объркана реалност обгръщаше ума му. Бяха му обяснили, че това са сънища, и те са привилегия само на най-съвършените андроиди. Мартин беше съвършен андроид.

Начинът, по който изглеждаше, беше съвършен, мекотата на кожата и овалът на лицето му бяха съвършени, топлият жив цвят на устните и дълбочината на сините му очи бяха съвършени. Всичко в него бе съвършено. Като за андроид, разбира се. Като за машина.

Когато се движеше из кораба с изтънчената си, понякога комична непохватност, никой не пропускаше да му кимне за поздрав. Всички уважаваха Мартин, който с помощта на аналитичния си ум отдаваше изцяло на съвестното си поведение и безкористната си изпълнителност.

Читать дальше →