Съседната стая

Начало книги

Работата ми е толкова проста. Толкова лесна за изпълнение, че понякога си мисля — всеки може да я върши. Това, разбира се, не е вярно. Не дори и малка част от него. Защото, макар и просто, слушането си остава загадка, мистериозна игра на надлъгване с непознати, могъщи сили, която често вместо забавна, става опасна, развихря се и ме оплита, притваря очите ми, притъпява сетивата. В моменти като този, когато светът е просто черно, първично петно, единственото, което има значение, е слушането. И записването. Всяка дума, която чуя от съседната стая, аз трябва да записвам.

Съседната стая съществува. Излишно е да ме убеждавате в противното, защото аз знам, че тя е там. Невидима, но реална, осезаема и конкретна, отвъд, но същевременно прекалено близо. И онези, затворени в нея, също са там — самотни, обречени, двама. Мъж и жена, които просто стоят — там, в съседната стая, може би прави, може би седнали, легнали, увиснали… Не знам. Но те са там и аз ги чувам. Чувам ги как си говорят, как се обичат и мразят, свидетел съм на всичко онова, което припламва помежду им, но най-вече, свидетел съм на техните истории. А те са много и все различни. Съседната стая е пълна с интересни истории — купища, трябва само да знаеш как да слушаш.

Читать дальше →