Кръв братска

Начало книги

Като се заженва Сераф Иван, селската гледачица му казва — ще ти се роди, казва му, белолика щерка, черноока, с тънка снага. От тая щерка по-хубава няма да има. Ще я гледаш като писано яйце, ама ще дойдат турците и ще ти я дигнат.

Ражда се щерката — белолика, черноока, най-хубава. Излиза Сераф Иван навън, а двора пълен с мъже. Съборили оградата, изпобутали се на пътя, нижат се във върволица отвъд реката, през полето, та чак зад баирите. Дошли сме — казват — поклон да сторим.

И почва поклона. Осемнадесет години се ниже върволицата, расте щерката, хубавее, а всеки ден в краката й посипват злато и сребро. Най-сетне мълвата стига и до султанските сараи. Султанът в миг се влюбва. Посърва. Губи съня си. Разпуска той харема и вика везира. Така и така, казва му, изпрати най-кръвожадния еничар да ми доведе невестата. Дай му черно фередже да я забули и ако някой й погледне лицето — да му се отреже главата и да се посипе с пепел.

Читать дальше →