Косът

Начало книги

Бари се беше свил в ъгъла на малката стая и гледаше към двойното легло до стената. Вътре беше сумрачно, а по стъклото тракаше пролетен дъжд. Бари знаеше, че Мери няма да се върне. Знаеше го, защото косът бе решил така. Да, съвсем правилно — косът се беше върнал. След повече от двадесет години. Беше отново тук, в света на Бари и бе пожелал дъщеря му Мери да остане навън. Косът беше виновен за всичко. Косът — само той.

— Майкъл — извика Бари и скочи от дървото. Беше топъл ден, малко преди да дойде лятото. Въздухът миришеше на буря, но въпреки това децата играеха навън.

— Защо викаш? Развали играта — сопна се Майкъл и дотича от укритието си — нали знаеш, че трябва да се криеш, докато те намеря?

— Стига си ми викал — простена с хленчещ тон Бари — Ти си по-голям, не за да ми се караш, а за да ми бъдеш защитник — сълзите вече се бяха покачили до ръбчето на очите и ако Бари си разклатеше главата, сигурно щяха да потекат като вода, която избива язовира стена. Той обаче остана неподвижен.

Читать дальше →