Езерното момиче

Начало книги

— Най-прекрасната картина, който някога съм виждал с очите си. Каква нелепа участ, да я съзирам само на сън — мъжът хапеше нервно долната си устна, пръстите му енергично барабаняха по застланата с карирана покривка маса. — И то при такива обстоятелства. Боже!

— Но ще ни кажете, къде да я намерим нали? — полицаят задържа поглед върху мъжа. Той само поклати глава печално и сведе надолу очи — Най-красивото момиче — прошепнаха едва доловимо устните му — най-красивото момиче, отнесе сърцето ми.

— Това е едно магическо планинско езеро, инспекторе — говореше той докато колата пътуваше към уреченото място — Знам, че както и да ви го описвам не бихте си го представили така, както аз го виждам в сънищата си. То е толкова цветно, омайно, ефирно нежно и загадъчно близко до моето сърце, колкото може да бъде само най-свиден и изстрадан спомен. Вечер се намествам внимателно в леглото си, полагам глава на възглавницата, пълна с пуха на моите мечти и затварям очи. Чакам така, обгърнат от ефирен мрак часове. Вдишвам от тъмата, целувам я, тъй както се целува най-скъп човек, нашепвам й тихи и красиви слова. Моля я да ме вземе със себе си, да хване протегнатата ми ръка, да вплете студени пръсти в моите и да ме поведе към онова далечно, приказно и неповторимо планинско езеро. Когато завесите се повдигнат от слабия полъх на дъхавия вятър и очертаят пред затворените ми, но зрящи очи тайнствената, загадъчна фигура аз се надигам и безшумно поемам подадената ми ръка. Опиянявам се от хладната тръпка, която пробягва през тялото ми всеки път когато го сторя, прекрачвам прага на стъклената врата и приятния нощен въздух нахлува в дробовете ми. А после двамата заминаваме.

Читать дальше →