Аз съм откровението

Начало книги

Първо беше главоболието. Ужасяващо, неописуемо, умопомрачително. Кратки нахлувания на тъмнина, замъгляващи погледа му, противен, познат от детството вкус, пропиващ сетивата му, бучене в ушите, стремителен рев на диви, буйни потоци кръв. Но най-безмилостна от всичко беше болката. Дълбока, осезаема, на моменти съвсем абсурдна. Сякаш не е възможна, сякаш присъствието й е незаслужено, сякаш просто не може, не бива да съществува. Натрапчива, непосилна да потъне в забрава, да бъде игнорирана, изтласкана навътре, заличена, отритната. Болка, която изтъкава реалността, която превръща всичко около себе си в мрак, в отчаяние, в омраза. Вътре, тясно, потискащо, ограничено. Болката те смазва, разпилява, погубва.

Ако хроничното главоболие съществува, то точно главата на Слав, беше домът, в който живееше. Натрапчиво и горчиво, всекидневно, равносилно на тежки страдания, превръщащо живота в непрекъснат ад.

Читать дальше →