Англопоетичен смеховник

Начало книги

Или според рецептата: един виц трябва да е кратък, в ритъм и рима, да има момент на изненада и лютиво — колкото поеме. Ако откриете сходство между българската и представената тук британска традиция в поетичния хумор, не се учудвайте. Всички сме от един дол дренки. Е, почти. При нас Смехът нахлузи маската на Иванчо — пъхащото носа си навсякъде скандално изтърсаче от мазето на стерилната ни литературна норма. Ние предпочетохме например свенливо да не забележим определени аспекти от творчеството на Христо Смирненски или Пеньо Пенев. Докато небезизвестният Кингсли Еймис се възмущаваше, че уважаваното издателство „Пенгуин“ не включило в своя антология бисерите от кръчми и обществени тоалетни. Не че не се публикуват. В края на краищата, който не иска, да не си ги купува. При върлуващата напоследък информационна лакомия е просто недопустимо едно любопитство да остане незадоволено назависимо дали се е проявило или не.

Читать дальше →