Прах

Начало книги

Те се притискаха към горската пръст, наблюдаваха, изчакваха.

Не бяха чиста проба бозайници, защото, противно на своите родственици, снасяха яйца в дълбоки дупки и се хранеха с корени.

Не бяха и земноводни. Не познаваха мъките на студенокръвните — нито копнежа им по обедното слънце, нито пък импулса да избягват сенките.

Наблюдаваха.

Отвъд големия залив мързеливо се стелеше димът от седем умиращи вулкана и закриваше по-голямата част от онова, което по-късно щеше да се превърне в остров Манхатън и окръг Насау. Заливът беше спокоен като зехтин, край тропическия плаж на Ню Джърси вече не кръжаха групи птерозаври, защото цялата риба си бе заминала. Беше настъпил брачният период за летящите сориани[1], но из широките пространства на северното полукълбо все още не пееше нито един птерозавър. Кореноядните предпазливо задушиха въздуха и наостриха мустаци.

Наблюдаваха.

Изчакваха.

Един невиждан досега враг за кореноядните се приближаваше през големия залив от юг, откъм бреговете на вътрешното море, което някой ден щяха да нарекат Марлборо Плейнс[2] заради отлагащите се в него тлъста кал и варовита глина.

Читать дальше →