Жълтата стрела

Начало книги

Андрей се събуди от обичайния утринен шум — бодрите разговори на опашката за тоалетната, изпълнила вече коридора, отчаяният детски плач зад тънката стена и близкото хъркане. Няколко минути той опита да се бори с настъпващия ден, но тогава заработи радиото. Засвири музика — струваше му се, че я преливат в ефира от огромния казан на някоя столова.

— Най-важното е — каза невидимият високоговорител съвсем близо до главата му — с какво настроение влизате в новото утро. Нека днешният ви ден бъде лек, радостен и пронизан със слънчеви лъчи — това ви пожелава естонската певица Гуна Тамас.

Андрей спусна крака на пода и напипа обувките си. На съседния диван похъркваше Пьотър Сергеевич — ако се съди по енергичните движения на гърба и задника му, покрити от чаршаф с триъгълни сини печати, той смяташе да прекара в обятията на Морфей още не по-малко от час. Очевидно нито утринният привет на Гуна Тамас, нито коридорните гласове смущаваха Пьотър Сергеевич, но неговата въздушна ризница не можеше да помогне на другите, и новият ден за Андрей безвъзвратно започна.

Читать дальше →