Затворникът и Шестопръстият

Скачать

— Отмести се, казах. Не ми пречи да гледам.

— А ти какво гледаш?

— Какъв идиот, Господи… Е, слънцето.

Шестопръстият вдигна поглед от черната повърхност на почвата, посипана с ядене, стърготини и ситен торф, и примижавайки, се втренчи нагоре.

— Да… Живеем, живеем — а защо? Тайна на вековете. И нима някой е постигнал тънката нишковидна същност на светилата?

Непознатият обърна глава и го погледна с гнусливо любопитство.

— Аз съм Шестопръстият, — представи се Шестопръстият.

— Аз съм Затворникът — отвърна непознатият. — Значи при вас така говорят в социума? За тънката нишковидна същност?

— Вече не е при нас — отговори Шестопръстият и изведнъж подсвирна. — Я гледай какво става!

— Къде? — подозрително попита Затворникът.

— Там, гледай! Появи се още едно!

— Е, и какво?

— В центъра на света никога не става така. Наведнъж три светила.

Затворникът снизходително изсумтя.

— Аз по едно време видях наведнъж единайсет. Едно в зенита и по пет във всеки епицикъл. Наистина, това не беше тук.