Върколашки метаморфози

Начало книги

Клиентът, на когото ме пускаше барманът Серж, чакаше в Александровския бар на „Национал“ в седем и трийсет. Вече беше осем без двайсет, а таксито едва се влачеше от едно задръстване към друго. Бях готова даже да повярвам, че имам душа — толкова ми беше гадно на душата.

— I want to be forever young3 — за не знам кой си път повтаряше Alfaville.

Да ви имам проблемите, помислих си. И веднага си спомних за моите.

По принцип рядко мисля за тях. Знам само, че ги има някъде там, в черната пустота, и че във всеки момент може да се върна при тях. Да се убедя за пореден път, че нямат решение. Като се позамислиш за това, стигаш до доста интересни изводи.

Да допуснем, че ги реша. Какво тогава? Те просто ще изчезнат — тоест ще отплуват завинаги в същото небитие, в което бездруго си кротуват повечето време. Ще има само едно практическо последствие — умът ми ще престане да ги измъква от тази черна пустота. Така че не се ли състоят неразрешимите ми проблеми единствено в това, че мисля за тях, и не ги ли създавам наново в момента, в който си ги припомня?

Читать дальше →