Спи

Начало книги

В самото начало на третия семестър, на една от лекциите по марксистко- ленинска философия, Никита Сонечкин направи едно удивително откритие.

Работата бе там, че от известно време с него ставаше нещо неясно: достатъчно беше малкият ушат доцент, приличащ на обхванат от кощунствени мисли папагал, да влезе в аудиторията, и на Никита почваше смъртно да му се спи. А когато доцентът започваше да говори и да сочи с пръст към полилея, Никита вече не можеше нищо да направи — и заспиваше. Той се учудваше, че лекторът говори не за философията, а за разни неща от детството: за балкони, пясъчници и горящи бунища; след това писалката в ръцете на Никита се изкачваше по диагонала в най-горния край на листа, оставяйки след себе си неразбираема фраза; накрая главата му клюмваше и той пропадаше в тъмнина, откъдето се измъкваше след някоя и друга секунда, за да се повтори веднага всичко това в същата последователност. Конспектите му изглеждаха странно и бяха непригодни за занятията: кратките абзаци текст се пресичаха с дълги коси изречения, където ставаше дума кога за космонавти- невъзвращенци, кога за работната визита на монголския хан, а почеркът ставаше ситен и подскачащ.

Читать дальше →