Синята лампа

Начало книги

В стаята бе почти светло заради греещата през прозореца лампа. Светлината бе някак синя и нежива, и ако не беше луната, която можех да видя, ако силно се наклоня надясно от леглото, щеше да бъде съвсем страшно. Лунната светлина разреждаше мъртвешкото сияние, падащо във вид на конус от високия стълб, правеше го по-меко и тайнствено. Но когато се накланях надясно, двата железни крака за секунда увисваха във въздуха и в следващия момент силно се удряха в пода, и звукът излизаше мрачен, странно допълващ синята ивица светлина между двете къси редици от железни легла.

— Стига там — каза Куката и ми показа синкав юмрук, — не се чува.

Аз започнах да слушам.

— За мъртвия град знаете ли? — попита Толстой.

Всички мълчаха.

— Ето значи. Заминал един човек в командировка за два месеца. Пристига вкъщи, и изведнъж вижда, че всички хора наоколо са мъртви.

— Как, направо на улиците ли лежат?

— Не — каза Толстой, — те ходят на работа, разговарят, редят се на опашки. Също като преди. Само че той вижда, че всички те наистина са мъртви.

Читать дальше →