Коледен киберпънк, или „КН-117.DIR“

Начало книги

Не е нужно човек да бъде специалист по така наречената култура, за да забележи общия за практически всички страни спад на интереса към поезията. Може би това е свързано с политическите промени, станали в света през последните няколко десетилетия. Поезията, далечен потомък на древната заклинателна магия, добре се приспособява при деспотизма и тоталитарните режими по силата на своеобразен резонанс — такива режими по правило сами имат магическа природа и затова са способни по естествен начин да подхранват друго разклонение на магията. Но пред лицето (по-скоро лицата) на трезвомислещата хидра на пазара поезията се оказва безсилна и като че ли ненужна.

Но това за щастие не означава нейната гибел. Просто от фокуса на обществения интерес тя се измества към далечната му периферия — в пространството на университетските градчета, районните многотиражки, стенвестниците и художествените вечери. Нещо повече, дори не може да се каже, че тя съвсем напуска този фокус — все пак й се удава да запази своите позиции и в тази нажежена област, към която е насочен блуждаещият и мътен поглед на човечеството. Поезията живее в названията на автомобили, хотели и шоколади, в имената, давани на корабите, дамските превръзки и компютърните вируси.

Читать дальше →