Гръцки вариант

Начало книги

Сред московските банкери Вадик Кудрявцев, основател и президент на съвета на директорите на „Арго-банк“, беше като врана с ослепително бял цвят. Първо, той бе дошъл на финансовото поле на обновена Русия не от комсомола, както повечето нормални хора, а от една доста далечна област — театъра, където бе успял да поработи като актьор. Второ, той беше просто неприлично образован в културно отношение. Неговата референтка Таня обичаше да казва на грамотните клиенти:

— Може би знаете — има един поет Манделщам. И така, в едно стихотворение той е написал: „Безсъница, Омир, опънати платна — прочетох корабния списък до средата…“ Значи, това е от „Илиада“, за древногръцкия флот в Средиземно море. Манделщам стигнал само до средата, а Вадим Степанович го е прочел този списък до самия край. Можете ли да си представите?

Особено силно поразиха тези думи един готов на всичко филолог, който просеше от „Арго-банк“ кредити (той искаше да издаде осемтомник с комикси по мотиви от античната класика, а после през флорентинските цикли плавно да премине към руските приказки). Като изслуша разказа на Таня, той незабавно се просълзи и си спомни как Брюсов съветвал младия Манделщам да зареже поезията и да се заеме с търговия, но той се оправдал с недостатъчни способности. По мнението на филолога тези два сюжета, поставени един до друг, убедително доказваха първенството на банковото дело сред изящните изкуства; филологът се кълнеше да напише за това безплатна статия, но въпреки това не му дадоха кредит. Дори и най-изисканото ласкателство не можеше да застави Вадик Кудрявцев да започне бизнес с такъв нещастник — преди всичко той беше прагматик.

Читать дальше →