Вероятност, равна на нула

Начало книги

Първото позвъняване на телефона той просто не чу. Събуди го второто. Погледна часовника — без няколко минути седем. Кой можеше да звъни тъй рано? Някаква досадна грешка или… от министерството? Който и да беше, не трябваше да го остави да продължава, можеше да събуди жена му. И той скочи от кревата и бързо се запъти към телефона в хола.

— Добро утро, другарю полковник — забоботи познатият бас на генерал Марков, — малко раничко звъня, ама ще извинявате и за неделята, и за часа. Нали разбирате, налага се, дело не терпит!

— Какво се е случило, другарю генерал? — запита Ковачев с приглушен глас.

Но да не събуди жена си все пак не успя. Тя се появи на вратата на спалнята — все още сънена, с питащ поглед.

— Случило се е това, че се налага да заминете веднага за Варна. С вас ще дойдат Петев и Дейнов. Вече им наредих. А на полковника, както се полага на старши, звъня последен, да си отспи петнадесет минути повече.

Читать дальше →