Зайчета и хвърчила

Начало книги

Лодката беше прекрасна. Тясна, с висок нос и скосен бак, тя приличаше на готов за излитане лебед. Триъгълното платно на мачтата беше като разперени криле…

Броколи забеляза лодката още докато тичаше с останалите зайчета надолу по хълма. Не я бе виждал никога преди и нямаше представа на кого може да е, но, Господи, беше прекрасна! Той я посочи на Детелинка:

— Мислиш ли, че ще ни позволят да се повозим?

Зайката бежешком сви рамене:

— Защо пък не? Такава хубава лодка сигурно си има добър стопанин!

След няколко секунди вече бяха на брега и със смях се хвърлиха в реката. Морковчо поде обичайните си номера — гмуркаше се, плуваше под водата и дърпаше останалите за опашката. Тревичка го издебна и го напръска хубавичко когато той се показа да си поеме дъх, после всички заедно дълго се гониха през плитчините…

Когато накрая се измориха и излязоха да се попекат на слънце, лодката все още беше на същото място.

Читать дальше →